Култура

Калуш в София Калуш в София Калуш в София

Русалийски обред

Обредът е суеверие,дълбоко завладяло населението,традиция,отронена от вековете,намерила прием и в село Златия. Единствената надежда на суеверните стари златийчани,крепяла вярата за здраве на разболелите се през Русалската седмица от петък преди Свети Дух и петък след Свети Дух,бил и беше русалийски обред-Калуш.Това е хроника от вечността,доловена от отколешно време.Обредът битувал в село Златия от незнайно време до Втората световна война. Поризходът,коренът на обреда е наследство от траките.Те са го взаимствали от гръко-римския свят и са наследници на древните човешки цивилизации-протоиндийската и шумерската...Дори академик Михаил Арнаудов пише,че има следи от първобитните хора.И веднага прибавяме извода,мнениетона Елиаде:”Калушът е прекалено сложен,за да се търси първообразът му само на едно място или в една епоха”. Народната памет обяснява,че думата калуш значи зъл дух,който разболява хората през Русалската седмица,от тук произтича противоположната,имаща предназначението с действията си дума КАЛУШАР,която значи здраведарител.Или Калуш-разболява хората,а Калушар-дарява здраве! В околните села на село Златия назовават ги Калушари,а в по-далечните Русалии. В последните няколко години професор Петър Добрев доказва,че обредът Калуш и думата калушар са древнобългарски,дошли от Памир-първото родно място на българите.Той обяснява думата калушар по следния начин:калушар-старец,знахар,диалект от Памир. Калу-стар,голям и памирски суфикс-шар”. Характерни моменти:необикновенната игра на калушарите,калушарската мелодия,която е в сенхрон с дрънченето на шпорите и звънчетата,облеклото,трошене на гърнето,припадакът на калушар,пръскането и сръбването на вода,подхвърлянето на болника,а после на припадналия калушар.... всичко в купом оказвало благаприятно влияние върху психическата нагласа на болника,действа благоприятно върху вярата му за здраве.Тоягата е помощница в борбата със злите духове. В обреда от изпълнителите се произнасят на румънски език подвиквания,свързани със злия дух Калуш-Ето тук е!Още е тук!

Веселин Патрашков

Възстановен феномен на българското фолклорно наследство:мъжки обреден танц „Калуш” с. Златия, обл. Монтана

За юбилейния Десети Национален събор на народно творчество „Копривщица” с. Златия зарадва експерти и любители на българския фолклор с представянето на мъжкия обреден танц „Калуш”. С калушарския танц село Златия участва тази година в Националната програма „Живи човешки съкровища – България”, която се провежда под егидата на ЮНЕСКО, от Министерството на културата с експерти от Института за фолклор при БАН. Като обредна практика танцът прекъсва своя живот след Втората световна война, а на сцена за първи път е представен в Копривщица през 60-те години, когато печели най-високо отличие. Днес, след многогодишно прекъсване, танцът е възстановен по инициатива и с безвъзмездната лична финансова подкрепа на кмета на селото г-н Александър Панов. Основна информация за възкресяването на този феномен на културното ни наследство е местното изследване на краеведа Веселин Патрашков „Русалийски обред – Калуш” (2008 г.) както и включването на по-възрастен изпълнител, участник преди години в последната калушарска група. Внимателно и с особена грижа към автентичното и традиционното е възстановен целият калушарски комплекс: облеклото, реквизит.

Ст.н.с. д-р Ваня Матеева (Институт по етнология и фолклористика при БАН)

Материалът е подготвен любезно специално за www.kozloduy-bg.info от Ваня Матеева, член на журито на 2-ра естрада, където на 7 август бе представен ритуалът. Калушарите от Златия бяха поканени за участие в заключителния концерт на закриването, насрочен за 8 август, но поради липса на финансови средства се наложи групата да отпътува от събора в същия ден. Златийските калушари бяха отличени с грамота и плакет за високо постижение. В началото на 2010 г.

Калуш в София Калуш в София Калуш в София
Калуш в София Калуш в София Калуш в София

Калуш - на живо в София

Калушарите от село Златия изпълниха за първи път наживо ритуала пред публика в столичния град. Поводът бе откриването на еко-зона „Изгрев” в Борисовата градина по проект „Младежки инициативи за еко-зони в град София”. Еко-зоната е изградена от млади хора, които с помощта на дърворезбаря Алексей Алексеев и със силата на въображението си са създали от естествени материали съоръжения и привлекателна среда за отдих и спорт. Лентата на еко-зоната бе прерязана от Христо Ангеличин - заместник-кмет “Култура,образование,спорт и превенция на зависимости ” в столична община. „Много се радваме, че групата от село Златия се включи в тържеството. Тяхното изпълнение естествено се вписа в създадената обстановка на еко-зоната. Калушарите приковаха вниманието на зрителите, а е известно, че младите хора днес не се впечатляват много лесно. Танцът носи дух, който завладя всички присъстващи. Разчитам, че ще имаме бъдещи съвместни инициативи.”, коментира Илко Орешков, председател на клуб „Природа еко” и ръководител на проекта. Своето мнение за събитието присъедини и един от съмишлениците на идеята – Ваня Матеева от Института по етнология и фолклористика при БАН: „Хубаво е, че в София бе показан един танц, чиито движения и ритъм идат от древността. Бих добавила, че идеята за развитие на еко-туризъм в село Златия, в съчетание с възраждане на старите традиции, по подходящ начин се съчета с философията на проекта за еко-зони в столицата. В центъра на тази зона се постарахме да оформим малка сцена, която да е място именно за по-необичайни културни и спортни изяви и е чудесно, че калушарите от Златия бяха първите изпълнители тук. Едно много добро начало за създаване на такава практика.”

1 ноември 2010 г.

Снимков материал

Калуш в София Калуш в София