Карта с. Златия
Zlatia map
Zlatia map 2 Zlatia map 3

География

Селото се намира на десния бряг на река Цибрица и на разстояние 4-5 км от река Дунав, в местността ЗЛАТИЯТА, която е една от най-плодородните в България. По-голямата му част е живописно разположена в хълмовете (баира). Къщите сякаш са накацали една над друга. Погледнато отстрани,ЗЛАТИЯ представлява една красива гледка,и не случайно хора, които идват за 1-ви път казват,че по разположение много прилича на Велико Търново. Преди 1990 година жителите наброявали около 3500 жители.

Описание

ОВМ Златията се намира в Северозападна България, в Дунавската равнина между р. Дунав и гр. Козлодуй на север, пътя свързващ гр. Вълчедръм и Хайредин на юг, и теченията на реките Цибрица и Огоста от запад и изток. Мястото обхваща платовидна заравненост с открити тревни пространства от степен характер и обработваеми площи. На места има земни льосови стени и ниски дървета и храсти, главно от обикновен глог /Crataegus monogyna/, шипка /Rosa canina/ и др. По земните стени и около тях изобилно се среща айлант /Ailantis altissima/. На територията на ОВМ Златията се намира язовир Шишманов вал. Разпръснато сред земеделските земи са разположени и пасища, овощни градини, лозя, полезащитни пояси и малки горички от широколистни дървета, както и крайречни гори по поречието на река Огоста.

Природозащитен статус

Златията няма законова защита по ЗЗТ. През 1997 г. малка част от територията е определен от BirdLife International за Орнитологично важно място а през 2005 г. Мястото е разширено и обхваща цялата територия на Златията. С решение на Министерски съвет от 2.03.2007 г. мястото е одобрено за защитена зона по ЗБР и Директива 79/409/ЕИО с код BG0002009 (приложение 13). Златията е най-голямата компактна незаселена равнинна територия в страната. Тя се влияе от човешки дейности основно свързани със земеделието, управлението на горите и развитието на инфраструктурата. Интензификацията на селското стопанство, използването на пестициди и изкуствени торове, премахването на плетове и храсти са дейностите с най-сериозно негативно влияние върху качеството на местообитанията. Изсичането на крайречните гори и на дърветата в полезащитните пояси водят до бързо и рязко намаляване на популацията на вечерната ветрушка, поради изчезване на местата за гнездене. Потенциална заплаха както за местообитанията, така и за птиците в района е изграждането на ветроенергийни паркове. Установени са 122 вида птици, от които 45 са вписани в Червена книга на България (под печат), а 53 вида са с европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са 5 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 – 15 и в SPEC3 – 36 вида. Мястото е едно от най-важните в страна от значение за Европейския съюз за група от видове, привързани основно към откитите пространства – бял щъркел /Ciconia ciconia/, тръстиков блатар /Circus aeruginosus/, ливаден блатар /Circus pygargus/, късопръст ястреб /Accipiter brevipes/, вечерна ветрушка /Falco vespertinus/, полска бъбрица /Anthus campestris/, късопръста чучулига /Calandrella brachydactyla/, градинска овесарка /Emberiza hortulana/ и др. (приложение 11)В Златията се срещат значителни гнездови популации на пчелояда /Merops apiaster/, полската чучулига /Alauda arvensis/ и пъдпъдъка /Coturnix coturnix/ (приложение 10). Тук е единственото място в България където през последните години е наблюдавана голямата дропла /Otis tarda/ (А. Игнатов, непубл.). През зимата в Златията се среща и друг световно застрашен вид – малката белочела гъска /Anser erythropus/, която ползва нивите за хранене заедно с ята на голямата белочела гъска /Anser albifrons/.

Орнитологична стойност

Установени са 122 вида птици, от които 45 са вписани в Червена книга на България (под печат), а 53 вида са с европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са 5 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 – 15 и в SPEC3 – 36 вида. Мястото е едно от най-важните в страна от значение за Европейския съюз за група от видове, привързани основно към откитите пространства – бял щъркел /Ciconia ciconia/, тръстиков блатар /Circus aeruginosus/, ливаден блатар /Circus pygargus/, късопръст ястреб /Accipiter brevipes/, вечерна ветрушка /Falco vespertinus/, полска бъбрица /Anthus campestris/, късопръста чучулига /Calandrella brachydactyla/, градинска овесарка /Emberiza hortulana/ и др. (приложение 11)В Златията се срещат значителни гнездови популации на пчелояда /Merops apiaster/, полската чучулига /Alauda arvensis/ и пъдпъдъка /Coturnix coturnix/ (приложение 10). Тук е единственото място в България където през последните години е наблюдавана голямата дропла /Otis tarda/ (А. Игнатов, непубл.). През зимата в Златията се среща и друг световно застрашен вид – малката белочела гъска /Anser erythropus/, която ползва нивите за хранене заедно с ята на голямата белочела гъска /Anser albifrons/.

tablica

Защитени видове

tablica

Ливаден блатар (Circus pygargus)

Ливадният блатар е средно голяма дневна граблива птица. Дължината на тялото му е 39-50 см., а размахът на крилете достига до 96-116 см. Обитава открити обширни местности. Храни се с дребни бозайници, птици, гущери и насекоми. В България е рядък вид и е включен в Червената книга.

tablica

Червенонога ветрушка (Falco vespertinus)

Червеноногата ветрушка e един от най-дребните соколи. Дължината на тялото й е около 30 см., а размахът на крилете – 72 см. Обитава равнинни местности с редки групички дървета, полезащитни пояси и степни райони. Гнезди на колонии, като често заема гнездата на посевните врани или свраките. Храни се предимно с насекоми, като едри скакалци, водни кончета, които улавя в полет. Ветрушката е световно застрашен вид. В България е с критична численост и е включена в Червената книга.

tablica

Черноглава овесарка (Emberiza melanocephala)

Черноглавата овесарка е малко по-голяма от врабчетата. Дължината на тялото е 17 см. Обитава открити местообитания с единични дървета и храстова растителност. Храни се със семена и насекоми. Защитен вид в България.

tablica

Полска чучулига (Alauda arvensis)

Полската чучулига е една от най-често срещаните птици сред открити полета и поляни в равнини и предпланински райони. Дължината на тялото й достига до 18 см. Гнезди на земята. Храни се с дребни безгръбначни, червеи, насекоми и семена. Защитен вид в България.